Как се регулират обществените медии?

Последната дискусия на фестивала ще обхване една интересна тема за всички хора в медийните среди, а именно регулацията на обществените медии.
Представители от страна на обществените медии ще бъдат журналистите Таня Величкова от БНР и Добрина Чешмеджиева от БНТ.

Таня Величкова е едно знаковите лица на програма „Хоризонт“ и сутрешния блок „Преди всички“ по БНР. С дългогодишен опит, тя е и носител на много награди, сред които  наградата “Златен глас” на фондация „Надежда Дженева”.
532175509__22

Добрина Чешмеджиева е журналист, с дългогодишен опит в БНТ, водеща на предаването „Референдум“.
Dobrina-Cheshmedjieva-2

От другата страна е бившият председател на СЕМ, които наскоро подаде оставка, и преподавател във ФЖМК Георги Лозанов.  
Гого-Лозанов

Заповядайте точно в 17 часа в зала 16 на ФЖМК. Очертава се интересна дискусия под заглавие „Регулация на свободата на словото в обществените медии“. 

А след дискусията в 19 ч. ще бъдат наградени и победителите от конкурса „Цензурирай ме, ако можеш“!

Advertisements

Блиц интервю с Цветанка Ризова

1.Как  се отрази политическия живот в последните години на свободата на словото? Политическата воля не надделява ли над журналистическата?

СЪС СИГУРНОСТ ЕДНО ОТ МАЛКОТО ИСТИНСКИ ЗАВОЕВАНИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА Е СВОБОДАТА НА СЛОВОТО. СВОБОДАТА ОБАЧЕ Е ПОНЯТИЕ, НА КОЕТО САМ ВСЕКИ ОПРЕДЕЛЯ ПАРАМЕТРИТЕ – НЯКОИ РАЗБИРАТ СВОБОДАТА КАТО СВОБОДА ДА ПРАВЯТ УСЛУГИ,ДА  СЛУГУВАТ, ДА ОБСЛУЖВАТ. ПРАВЯТ ГО ПО СВОЕ ЖЕЛАНИЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ДАЛИ Е С УДОВОЛСТВИЕ ИЛИ НЕ. ДРУГИ СА ПРИТИСКАНИ ОТ НАЧЛНИЦИТЕ, ТРЕТИ – ОТ ЛИЧНИ ЗАВИСИМОСТИ. СЪС СИГУРНОСТ ОБАЧЕ ИМА ХОРА В БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА, КОИТО ЗАВИСЯТ ЕДИНСТВЕТНО ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗГЛЕДИ, ОТ СОБСТВЕНОТО СИ УСЕЩАНЕ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И МОРАЛ. НЕ СЪМ ОТ ХОРАТА, КОИТО БЕЗПРИЧИННО ИЗТЪКВАТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПЛЮСОВЕ, НО КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО, СЕ ЧУВСТВАМ ДЛЪЖНА ДА ГО НАПРАВЯ – ТВЪРДЯ, ЧЕ ЗА ВСИЧКИТЕ 15 ГОДИНИ, ОТКАКТО РАБОТЯ КАТО ЖУРНАЛИСТ, НЕ СЪМ ИЗПЪЛНИЛА НИТО ЕДНА ПОРЪЧКА, НЕ СЪМ ИЗПЪЛНИЛА НИТО ЕДНА УСЛУГА И НЕ СЪМ ОБСЛУЖВАЛА НИЧИЙ ИНТЕРЕС. ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СЪМ БИЛА ВОДЕНА ОТ ИНСТИНКТА СИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И МОРАЛ, КОЛКОТО И ПАТЕТИЧНО ДА ЗВУЧИ.

2.Кои са трудностите, пред които се изправя един политически репортер у нас?

ДА УБЕДИШ ПОЛИТИКА, ЧЕ НЕ Е В НЕГОВА ПОЛЗА ДА БЪДЕ ЩАДЕН, ДА МУ СЪСЗДАВАШ ИЗКУСТВЕНО СПОКОЙНА СРЕДА. И ОЩЕ – ТРУДНО Е ДА ПРЕОДОЛЕЕШ СТРАХА МУ ДА ДОЙДЕ, СЛЕД КАТО Е РАЗБРАЛ, ЧЕ НЕ СИ СКЛОНЕН НА УГОВОРКИ И ДОГОВОРКИ. ТРУДНО Е ДА ИМ ПОКАЖЕШ, ЧЕ ФОРМАЛНИТЕ, НИЩО НЕЗНАЧЕЩИ ФРАЗИ,УБИВАТ ЖИВОТА НИ ТОЧНО ТОЛКОВА, КОЛКОТО И БЕЗДУШНИТЕ РРЕШЕНИИЯ И ЛИПСАТА НА ЧУВСТВО ЗА МИСИЯ.

3. Останаха ли медии в България, зад които да не се крие нечии политически интерес?

СМЯТАМ УБЕДЕНО, ЧЕ НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ  КАТО ЦЯЛО НЕ Е ОБВЪРЗАНА С НИКОГО, НЯМАМЕ АНГАЖИМЕНТ ДА ПРОКАРВАМЕ НЕЧИИ ИНТЕРЕСИ И ВОЛЯ. ЗАРАДИ ТОВА СЪМ ЩАСТЛИВА ДА РАБОТЯ ТУК.

4.Смятате ли, че ще видим един честен предизборен дуел в медиите?

НИКОГА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДУЕЛИ НЕ СА БИЛИ ЧЕСТНИ. НО СЕГА ВЕЧЕ СТАВАТ И МРЪСНИ, НИКОГА БИТКАТА НЕ Е БИЛА ТОЛКОВА ТЕЖКА – ПО ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ И ПО ВСЯКАКВИ НАЧИНИ – ПОЛИТИЧЕСКИ, СЪДЕБНИ, КОМПРОМАТНИ.

5.Как, според Вас, ще изглежда медийният пазар у нас месеци преди изборите?

СТЪПИСАН, ЗАЩОТО СМЯТАМ, ЧЕ ИЗБОРИТЕ ЩЕ ИЗНЕНАДАТ И НАС, ГРАЖДАНИТЕ, И ТЯХ, ПОЛИТИЦИТЕ. ЩЕ НИ Е ТРУДНО ДА СЕ ОТТЪРСИМ ОТ МРЪСНАТА ПРЕДИЗБОРНА КАЛ И СЛОЖНИТЕ СЛЕДИЗБОРНИ КОМБИНАЦИИ.

6.С кои победи в професионален и личен план се гордеете най-много?

С УСЕЩАНЕТО ЗА НЕЗАВИСИМОСТ, С ДОВЕРИЕТО  НА АУДИТОРИЯТА, С ЛЮБОПИТСТВОТО КЪМ ВСИЧКО НАКОЛО, КОЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ЗАГУБИЛА.

Еленков – въпрос – блиц*

– Защо и кога избра да се занимаваш с интернет?

Винаги съм се занимавал с медии. В момента най-адекватната форма на медиите е интернет и така. Иначе с „интернет“ се занимавам отдавна, но е общо понятие, затова ще трябва да конкретизирате.

– Блогът ти е популярен заради теб или ти си популярен заради блога си?

Ако аз съм кокошка, значи блога е яйце, значи първото.

– Блоговете – помощник на свободата или нова технология…?

Няма „или“. Технологията не пречи на свободата, нито обратното. Блогът е начин за свързване, комуникиране на идеи, нищо повече.

– Как мрежата променя свободата на словото в интернет – подсилва ли я или напротив, става по-лесна за моделиране?

Мрежата не е ли синоним на интернет? Иначе – допълва свободата на словото, както онлайн медиите допълват телевизия, печат, радио.

– Интернет медиите изместват традиционните защото са по-удобни или по-свободни?

Не ги изместват. Допълват ги. Радиото не е изчезнало като се е появила телевизията и т.н. Имаме 24 часа на ден, сутрин се гледа телевизия, в колата/транспорта – радио, през деня в офиса – интернет, вечер пак телевизия и т.н. Вижте пиковете на натоварване на сайтовете например.

– Има ли свобода на словото в България?

Да, но за момента не ти върши много работа и малцина се възползват.

* Заглавието е на редакцията 🙂 Отговорите пък са без нейната намеса. Свобода на словото му викаме ние. Пак 🙂

Христо Христов: Всяка извоювана от институциите информация е победа на свободата на словото

Христо Христов е разследващ журналист във в. „Дневник“. Автор е на документалните книги „Секретното дело за лагерите“ (1999), „Държавна сигурност срещу българската емиграция“ (2000), „Убийте Скитник“ – българската и британска държавна политика по случая Георги Марков (2005) и „Тайните фалити на комунизма“ (2007).

Носител е на най-престижните награди за разследваща журналистика в България, сред които са „Паница“ (1999), наградата на асоциация“ Разследващи журналисти“, фондация „Гардиън“ и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване за 2001 г., „Черноризец Храбър“ на Съюза на издателите на всекидневници в България,(2003, 2005). Отличен е с наградата на фондация „Програма достъп до информация“ за принос към достъпа до информация (2005) и наградата за принос към свободата на духа на Фонд „Георги Василев“, Швейцария (2006).

В кратко интервю за фестивала „Дни на свободното слово” Христо Христов разкири колко необходимо е за един журналист, писател, както и издател да бъде обективен, отдаден на професията си и защитник на словото.

Откъде идва мотивацията Ви да се занимавате с теми, свързани с комунизма?

– Интересът ми е чисто изследователски. Епохата на комунизма е една от най-малко проучвани и анализирани периоди от новата ни история. В същото време в нашето съвремие битуват и се утвърждават различни митове за времето на комунистическия режим, чиято цел е не да се даде обективна оценка на тази 45-годишна история, а да се създаде един по-приемлив образ на комунистическия режим. С документалните книги, които пиша, мисля, че се разсейват много от тези митове и обществото получава възможност да научи истината за управлението на БКП и неговата репресивна машина – Държавна сигурност. За съжаление по отношение на изследването на комунистическия режим България изостава далеч назад от другите бивши социалистически страни, където този процес е значително напреднал и тази проблематика отдавна е влязла и се изучава в тяхната образователна система. Ако по тази тема потърсите литература в реномираните университети на Запад, ще се уверите колко в сравнение със страни като Полша, Чехия, бившия СССР, дори и Румъния, България си остава бяло петно.

Какво Ви накара да започнете да изучавате случая с Георги Марков и да пишете за него?

– Професионалната ми кариера в началото на 90-те години се разви по такъв начин, че в продължение на няколко години бях съдебен репортер и отразявах различните съдебни процеси за престъпленията на комунизма. Един от тях беше и убийството на писателя Георги Марков. Истината за него можеше да излезе още през 1993, но тогава България като нова демократична държава не спази едно от първите си външнополитически обещания към свободния свят, че ще разкрие това покушение. Вместо това се случи нещо характерно за годините на прехода в България – всяко започнато значимо начинание да не бъде довеждано в край, нещо, което важи с пълна сила за случая с убийството на Марков. Впоследствие, когато през 1998 имах възможност да работя с архива на Държавна сигурност в МВР, се натъкнах на един значителен обем от неизвестни архивни материали, свързани с писателя, което потвърди ангажираността на ДС с неговото убийство. Това ми даде допълнителен тласък, защото се убедих, че в архивите е трудно да бъдат заличени следите и истината може да бъде реставрирана документално. Надявам се, че един ден Георги Марков ще бъде преоткрит от българите, защото погледнато исторически той е нашият национален герой от епохата на комунизма. Унгарците си имат революцията от 1956, чехите – Пражката пролет от 1968, поляците – „Солидарност“, а ние – Георги Марков, убит от един режим, затова че е говорил и написал истината за него. Разликата е, че другите нации се гордеят с порива си да се освободят от комунизма, а българската държава мълчи гузно, срамува се и разчита на късата памет.

Как успявахте да си извоювате достъп до информацията?

– Преди всичко човек трябва да познава добре законите. Това е особено важно за нашата професия, особено за разследващата журналистика, иначе просто ще си некомпетентен и може лесно да бъдеш заблуден. Мога да кажа, че Законът за достъп до обществена информация, приет през 2000г., е едно от най-силните оръжия за всеки журналист, стига да знае как да го използва. Разбира се тук е важно човек да е готов докрай да отстоява своите професионални интереси и ако се наложи да потърси правата си по съдебен път. Имам няколко подобни случая, които в крайна сметка са приключвали с решения на Върховния административен път в моя ползва. Всяка такава победа е победа на свободното слово. Бих отбелязал, че особена роля за популяризиране на правата за достъп до обществена информация не само сред медиите, но и в обществото играе фондация „Програма достъп до информация“.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?

– Свободата да изказваш мнението си публично е едно от най-големите завоевания на демокрацията. Да, в България днес има свобода на словото, но също така има и не малко случаи, в които определено се наблюдават опити за политически или икономически натиск върху медийната среда. Тази тенденция е характерна за последните години и е констатирана и от външни независими наблюдатели. Най-важното е при такива ситуации издателите и журналистите да не се поддават. Ако това стане означава, че медията става зависима, а журналистите ги е страх. Неведнъж съм наблюдавал как например някои от по-жадните за власт политици се опитват задкулисно да си изградят медиен комфорт и успяват. Резултатът в такива случаи е, че определени средства за масова информация стават проводници и участници в изграждането на медийни образи на герои, а лицата зад тях всъщност нямат никакво покритие, некомпетентни са и дрънчат на кухо. Дори през последните две години се е стигало до положението само един – два вестника обективно да информират за слабости в управлението на даден министър, да анализират и коментират негови грешки, а останалите медии да отразяват само официалните му публични изяви. Резултатът в крайна сметка е, че въпреки медийния комфорт и пиар отразяване министърът безславно стига до оставка. За съжаление в такива случаи никоя медия досега не си е признала, че е формирала обществено мнение като не е отразявала фактите безпристрастно и коректно.

Христо Христов е гост на Дните на свободното слово в понеделник, 12 май в зала 65 на Ректората на СУ.