(Не ме) цензурирай, ако можеш

Първо място в конкурса „Цензурирай ме, ако можеш“ спечели Йоанна Русева, специалност „Журналистика“, III курс. 

Нейното есе получи най-много точки в класацията на журито.

Макар че живеем в 21 век, че сме стигнали до върха на  технологичното си развитие, че сме горди, цивилизовани хора, страдаме от липса на свобода на изразяване. Да вземем за пример България. През 2016 г. страната  ни е на 113 място от 180  страни по Индекса за свобода на словото към „Репортери без граници“. ***

Нямам намерение да пиша повече така. Ако предните три изречения са те накарали да се прозееш, не се обиждам. Няма да говоря за свобода на словото.

Ето, току-що ме цензурира (отсъди): „Ако темата е зададена така, тогава за какво ще ми говориш?! Предполага се, че трябва да пишеш по темата.“ Произходът на думата „цензура“ е латински, най-ранната употреба датира от 14 век и се е използвала като „отсъждам“, „преценявам“. Тоест, архаичното значение на думата не е това, което обозначаваме с нея днес. Да цензурирам ще рече да дам мнение или оценка на нещо или някого. Ето и основния ми въпрос: Кой трезвомислещ човек няма свое собствено мнение или предпочитания? Абстрахирам се от клишето „Нямам мнение по въпроса“.

Самата дефиниция на темата ме вкарва в „играта“ да напиша това, което ти би харесал(а). Защото това е конкурс, а всички пишем с цел да бъдем оценени положително. Но дали разбираме, че положителната оценка е функция на цензурата? Рамката, параметрите, заглавието, правописът (ах, правописът…), изложението, логиката – всичко това трябва да е съобразено в есето. Ако  е твърде постно, си посредствен, ако е твърде дръзко, се правиш на оригинален. Аз реших да пиша за свободата да бъдеш и да не бъдеш, да харесваш и да не харесваш.

Истината е, че дори и да можеш да кажеш мнението си, винаги ще има някой, който да не е съгласен. И това си е напълно в реда на нещата, този човек има правото да не е съгласен, нали? Да, но това не го ли прави цензор, не го ли поставя в позицията да осъди твоя начин на мислене? Може нищо да не каже, но в ума му ти не си прав, твоята гледна точка е отхвърлена, не е валидна, не е логична. Няма значение колко добре си подплътил тезата си, винаги ще има един човек, в чиято глава твоята теза няма да е вярна. Там е пространството на цензурата – човешкият ум.

И това е най-нормалното, всеки да има различно мнение. Ако използваме най-старото значение на думата „цензура“, то ние цензурираме и сме цензурирани постоянно. Подлагаме под съмнение, пречупваме всичко през своята призма и тогава приемаме или отхвърляме. Излиза, че няма как да не ме цензурираш, когато четеш есето, излиза, че няма как да не те цензурирам, като разбера, че не съм спечелил(а) наградата. Хората сме пристрастни същества, не ме цензурирай, ако можеш. Но не можеш…

Advertisements

Цензурирай ме, ако можеш

Второто място в конкурса за есе през 2016 зае Елиза Младенова, специалност „Журналистика“, III курс. 

Ето и нейното есе.

Омръзна ми! Омръзна ми от тая цензура! Омръзна ми да ме потупват по рамото и да ми обясняват как това не можело да излезе! Омръзна ми господин Сульо и министър Пульо да ми налагат своята гледна точка. Изгодната гледна точка. Ама не за нас, не за мене, а за тях изгодна! Писна ми някой да граби, да трупа, да използва, да се издига, да мами, да си прокарва мръсотията, докато си прикрива кирливите ризи! Това може да го кажеш, онова не може… откъде накъде ще ми се мешат в работата?! Те ще решават какво да говоря! Имам диплома, завършил съм факултета по журналистика, учил съм журналистическа етика, законите ги знам наизуст! Що курсови съм изписал на тема „Свободата на словото“… не че някой ги четеше, но…

Свободата на словото. Пу! Идва ми да заплюя това клише, изпразнено от съдържание, изтъркано и протрито от повтаряне още и още, и още, докато бързо и безславно се придвижвахме все по-назад в класацията на разни неправителствени организации – по какво? По свобода на словото. Ударихме дъното – последното място в Европа, ама има накъде още да дълбаем, не бойте се. „Да дълбаем, хайде да дълбаем… – Една песен. Сигурно сте я чували. Тематична е – да, това го знаем…“

Страшна работа! Безумие! Ако не си за едните, си за другите. А те не са много. Два основни кръга с няколко подкръгчета. Всички си пазят своята свобода на словото. Пазят я. Ама в килера – забутана, изпомачкана, хванала прах вече от забрава. Как да не я пазиш? Ще я пазиш! Като знаеш, че насреща ти се изправят две еднакво тежки и ужасяващи възможности… избираш третата – нагаждаческата. Няма как. Мил ти е животът, пари трябват, семейство издържаш, данъци плащаш… Е, семейство едва ли – ако си достатъчно благоразумен. Че то в тая работа хляб няма. Да смениш професията? Мани – ти за друго не ставаш! Писането. Това е, което искаш. Както казах – третата възможност остава само – слушаш и изпълняваш, мериш си приказките, изкусно лавираш между изреченото и премълчаното, между прехвалващото благоговение и умерената критика, между информацията и свръхинформацията.

Но това не е за мен. Не. Аз намерих своето място. Намерих начин да изплувам на повърхността, да извадя от килера моята свобода на словото и да я поизтупам малко. Почти като нова е. Все едно не е била докосвана преди. Сега съм свободен. Сега никой не може да ме цензурира, не може да ми казва какво да пиша и какво не! О, сега съм… сега съм трол.

Не, не се превърнах в камък… или поне не буквално. Ха! Започнах да пиша коментари. Спам, спам – скролваш и не можеш да го обхванеш. Пиша много. Пиша на воля. Пиша каквото си искам. Пиша от десетки различни профили с десетки различни регистрации в десетки сайтове с десетки различни стилове, кой от кой по-неграмотни. Все пак грамотността веднага се набива на очи – внимавам, да не ми излезе през носа после. Долу едните, долу другите! Платени журналисти! Идиоти! Подлизурковци! Развихрям теории, прокарвам ги внимателно и обмислено, провокирам, манипулирам, играя си. Най-хубавото? Плащат ми. И едните, и другите.

Глупаци! Мислят си, че могат да ме надхитрят. Мислят си, че могат да ми забранят каквото и да било. Омръзнаха ми техните шмекерии. Омръзна ми да бъда нечий инструмент за постигане на цели колкото несправедливи, толкова и несправедливи спрямо мене! Омръзна ми! И ето – сега съм друг. Поех живота си в ръце, издигнах се над раболепието и угодничеството. Сега пиша само за себе си, пиша безгранично, необятно… Оставете простотията – и обемът е голям. Но пиша, нали? Пиша. И сега никой не може да ме цензурира.

Чуваш ли, драги г-н Пульо? Опитай се! Хайде! Цензурирай ме…

Ако можеш.

КОМЕНТАРЪТ ИЗТРИТ.

Лечение на доброкачествен хумор

Това е есето, класирано на трето място, в конкурса „Цензурирай ме, ако можеш“, част от фестивала Дни на свободното слово 2016.

Автор е Йоана Малинова, специалност Журналистика, IV курс

Смехът е здраве и светът е оцелял, защото се е смял. Не съм ги измислила аз тези неща, народът ги е казал преди много, много години. Ама той така разправяше и за ваксините по едно време.
В този смисъл, светът напоследък не изглежда добре. Намръщил се е, пребледнял е. Всеки път като чуе отнякъде майтап, си пречиства гърлото с притеснено покашляне. Щото то знаеш ли го тоя майтап какъв е. Може да е бактериален, вирусен и даже обиден.
Всеки си изработва собствени стратегии за превенция и борба със смеха. Малко бдителност не е убила никого. Освен може би няколко души от редакцията на „Шарли Ебдо” миналата година, но те и без това вече чезнеха от коварна болест. Бяха пипнали хумор и даже го разпространяваха наоколо. За щастие, в източната медицина има лек за всичко. В техния случай на помощ се притекоха близкоизточни медици. Щеше да отнеме много време на линейка от далечния изток да стигне до Париж, пък от Близкия изток вече има мисионери в цяла Европа.
Вероятно единствената причина все още да не е обявена епидемия от хумор на Стария континент, е за да не се всява паника сред населението. Като след Чернобил… и без това няма какво да се направи. Хуморът се носи във въздуха и поразява масово.
Ето, съвсем наскоро и в Германия беше засечен случай на сатирично заболяване. Този път хуморът сполетя телевизионния водещ Ян Бьомерман, и то докато беше в ефир. Журналистът водеше предаването си по германската обществена телевизия, когато внезапно получи забавен пристъп и посвети стихотворение на турския президент Ердоган. В поезията си Бьомерман възпя любовта на Ердоган към козите и радостта му от потискането на малцинства. Президентът на Турция, естествено, съжали болния водещ и пожела да задейства процедура за постъпването му в специализирано заведение за лечение на хумор, или иначе казано, в затвора.
Духовит облак застигна и България, а поразената от него жертва, очаквано бе карикатурист. Чавдар Николов от години имаше смешни проявления и заради това влизаше в рискова категория. За връхна точка в заболяването му беше счетена неговата видеокарикатура, в която премиерът Борисов подобно на хан Аспарух през 681 г. гордо развява българското знаме. Само че вместо да е направено от конска опашка, то представлява нагъната, пластмасова свинска. А под нея се числи героична армия от юнаци, готови да защитават родината от вражески бежанци. В резултат, тази карикатура, както и всички останали на Чавдар Николов, бяха изтрити от интернет. А самият карикатурист – уволнен от телевизията, за която ги е рисувал. Официално върви версията че хан Аспарух се е почувствал оскърбен и сам е поискал свалянето им. Малко известен факт е обаче, че г-н Аспарух от известно време не е сред живите – т.е. няма как да се е оплаклал. Действителната причина за отстраняването на карикатуриста може да бъде само необходимостта той да бъде поставен под карантина.
Но тъй като тук специално вече сме паднали до 113-то място в класацията за медийна свобода, не бива да се учудвате, че никой не говори за този наболял проблем… за хумора, де

Как се регулират обществените медии?

Последната дискусия на фестивала ще обхване една интересна тема за всички хора в медийните среди, а именно регулацията на обществените медии.
Представители от страна на обществените медии ще бъдат журналистите Таня Величкова от БНР и Добрина Чешмеджиева от БНТ.

Таня Величкова е едно знаковите лица на програма „Хоризонт“ и сутрешния блок „Преди всички“ по БНР. С дългогодишен опит, тя е и носител на много награди, сред които  наградата “Златен глас” на фондация „Надежда Дженева”.
532175509__22

Добрина Чешмеджиева е журналист, с дългогодишен опит в БНТ, водеща на предаването „Референдум“.
Dobrina-Cheshmedjieva-2

От другата страна е бившият председател на СЕМ, които наскоро подаде оставка, и преподавател във ФЖМК Георги Лозанов.  
Гого-Лозанов

Заповядайте точно в 17 часа в зала 16 на ФЖМК. Очертава се интересна дискусия под заглавие „Регулация на свободата на словото в обществените медии“. 

А след дискусията в 19 ч. ще бъдат наградени и победителите от конкурса „Цензурирай ме, ако можеш“!

Слово под лупа

Нашият гост в дискусията „Слово под лупа“ е Марин Николов – разследващ журналист в Нова телевизия, част от предаването „Разследване“.

Той е носителят на Голямата награда за разследваща журналистика „Радостина Константинова“ за 2015 година. Марин Николов е награден за три свои разследвания, излъчени по Нова телевизия:

-за престъпната схема за източване на европари, предназначени за тютюнопроизводителите;

-за налагания от псевдоеколози зелен рекет над бизнеса;

-за разкритията за системните кражби в БДЖ, довели до серия от оставки.

655-402-marin-nikolov

Фондация „Радостина Константинова е създадена през 2011 година от близки и колеги на журналистката, една от основателките на Пресгрупа „168 часа“ и вестниците „168 часа“, „24 часа“, „Монитор“ и „Политика“.

Основната цел на фондацията е да насърчава обективната разследваща журналистика в България, като подпомага колеги от всички медии, избрали този труден жанр.

Фондацията учредява стипендии за професионално обучение и специализация на млади разследващи журналисти, както и награда за разследваща журналистика, с която ще отличава веднъж годишно журналист или журналистически екип за висок професионализъм, обективност и безпристрастност, ефективност и обществена значимост на публикацията или предаването.

Image_4761103_126

След края на дискусията ще бъде излъчен и филмът „Джефри Уайгънд – вътрешният човек“ – разказ за учения, който се опълчва на тютюневата промишленост в САЩ. За него е създаден и игралния филм „Вътрешен човек“ с участието на Ръсел Кроу. Автор на филма е Радостина Константинова, а оператор и режисьор Огнян Ангелов.

Цветен поглед към света или кои са първите ни гости

Това са блогърите от Цветоглед!

Те ще ни разкажат как се е родила идеята за техния сайт, какво представлява Методът Де Боно и, разбира се, ще си говорим за свободата на словото, която блогът като платформа дава.

Момичетата от „Цветоглед“ творят използвайки метода на шестте мислещи шапки, като представят актуални новини през погледа на всяка шапка.

 

hatsен1

 

Заповядайте на 10 май от 16.00 часа в театър Алма Алтер!

Ще се включиш ли?

Подготовката на фестивала „Дни на свободното слово“ тече с пълна сила.

В програмата се предвиждат дискусии в два дни. На 10 май събитието ще се състои в театър Алма Алтер в СУ „Св. Климент Охридски“, а на 11 май 2016 в зала 16 на ФЖМК.

Заповядайте, за да се срещнете с гостите на Фестивала. Те ще дискутират теми, засягащи свободата на словото под различни форми, а всеки ще има възможност да зададе въпросите си, провокирани от дискусиите.

Но нека разкрием малко повече за самите гости.

Фестивалът ще бъде открит с дискусията „Дреме ми на шапката“, а гости ще бъдат студенти от ФЖМК, специалност „Журналистика“, които пишат по актуални теми и поддържат собствен блог „Цветоглед“.  

По-късно се срещаме с носителя на наградата на фондация „Радостина Константинова“ за разследваща журналистика Марин Николов от Нова телевизия, които ще разкаже повече за предизвикателствата пред разследващия журналист в дискусията „Слово под лупа“.

За финал ще бъде излъчен и филмът „Вътрешен човек“, предоставен от фондацията.

Вторият фестивален ден акцентира върху регулацията на обществените медии, а гости са Таня Величкова, Добрина Чешмеджиева, Георги Лозанов, които ще дискутират под заглавието „Регулация на свободата на словото в обществените медии“.

Не забравяйте и конкурса за есе на тема „Цензурирай ме, ако можеш“, който е част от фестивала. С награждаването на победителите ще бъде закрит фестивалът.

Крайният срок наближава, можете да участвате до 6 май, като изпратите вашата творба на адрес fss.fjmk@gmail.com. Най-добрите ще бъдат отличени с награди, предоставени от верига книжарници „Гринуич“ и Театър 199.

За всички, които искат да се включат в подготовката на фестивала и да присъстват „зад кулисите“, могат да го направят. Пишете ни на fss.fjmk@gmail.com за повече подробности.

 

jp