РЕкламация 2009

plakat_reklamacia-small

„РЕкламация” е част от Фестивала „Дни на свободното слово”, който се организира за пета поредна година. Тази година темата е „социалната реклама”.

Конкурсът:
„РЕкламация” тази година включва конкурс за плакат, представляващ конкретна социална реклама. Посланието може да бъде от области като опазване на природата, насърчаване на гражданската активност, здравеопазване, защита на човешките права, антикорупция, ограничаване на свръхконсумацията и всяка друга тема, в която рекламната манипулация има пряк или косвен позитивен ефект върху обществото.
Плакатът може да е изпълнен по всевъзможни начини – рисунка, колаж, фотография, брутарт и всичко, което допада на артистичната ви душа. Важно е идеята да е добра, въздействаща и авторска.
Изпращайте работите си на reklamacia@gmail.com във фотошопски файл, годен за качествено принтиране. Плакатите ще бъдат отпечатани в размер А3. При нужда от по-специфичен печат ще се разберем допълнително.
Краен срок за изпращане на файловете е 7 юни 2009.

Изложбата:
Изложбата ще бъде открита на 10 юни 2009 от 18.00 часа във фоайето на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Сградата се намира се на ул. ,,Московска’’ 49 (зад ботаническата градина). В зависимост от качеството и идеите, някои от плакатите ще бъдат отпечатани в медиите, а при възможност ще станат основа за цялостни рекламни кампании. Всяко използване на плакатите ще става само с разрешението на техните автори, защитата на авторските ви права е напълно гарантирана!

Наградите:
– PHOTOSYNTHESIS (www.photosynthesis.bg) предоставят следните награди: Пълен снимачен ден в професионално фотостудио с професионални фотографи и пълен набор от техника; Диктофон – Olimpus; Фото книги (15х20 см размер, 36 стр).
– Факултетният студентски съвет при ФЖМК на СУ и Фондация ОРАНЖЕВА ЛУНА предоставят колекционерски книги за фотография и дизайн.
– METAFIZIQ RECORDINGS предоставят двойна плоча от първия реализиран на винил български drum&bass лейбъл.

Advertisements

Политическият затворник Дянко Марков за годините преди началото на Прехода

Очи в очи с Цветанка Ризова

СНИМКИ

* „хората, които харесвам като събеседници са ми симпатични не защото мислят като мен, а защото могат да защитят възгледите си“

* „за мен шоуто е когато човекът насреща е силен и може да устои“

* „свободата сега е възможността да избираш, за разлика от периода преди прехода… ти си оставен сам със съвеста си“

* „когато имаш една голяма аудитория нямаш право да я подвеждаш… разбира се, може да се случи да сгрешиш, но страшното е ако това е съзнателно…“

* „най страшното нещо е самият страх… когато едно общество е възпитано в страх, то няма как да се противопоставя на несправедливостите, които го ощетяват… хората не простестират срещу политиката, какво остава срещу журналистите…“

–––––––––––––––––––-

За мен лично вълнуваща вечер. И с иронична сериозност поглед на събитията у нас, и малко повече дълбочинен анализ на нещата, каквито са/механизми, задвижващи медиите, фактори, влияещи на публичния интерес, рейтинг, рекламодатели, поръчкова журналистика, сплашване/. Въпросите, започнали плахо, не искаха да спрат, дори с напредването на стрелките на часовника. А тя сякаш имаше отоговор за всеки от тях, а за тези, за които нямаше, намираше в разговора.

Започнахме с малко по-общото състояние на несвобода на личноста, доколкото тя е част от едно по-голямо интегрирано цяло. Малко в стил Русо. Преминахме през „несвободата, наложена от ръководство“, която те угнетява, защото принудително си в това състояние. И накрая поговорихме за „гадната несвобода, когато ти съзнателно въвеждаш в заблуда една голяма аудитория и това е въпрос на избор“.

Разбира се, имаше навлизане в някои интересни случаи от практиката. Един от примерите беше за поканата на един политик, който поискал да му се изпратят въпросите по факса. И му се изпращат някакви въпроси, съответно. Той не се обажда след това за гостуване в предаването. При следваща молба поисква отново въпроси. Отново му се изпращат, този път по-голям списък. В крайна сметка на третото обаждане си казва „ми то стана ясно, че няма да ми дадете истинските въпроси, давайте направо да разговаряме в ефир“…

Цветанка Ризова за политическата журналистика и обществото

„Не се притеснявайте, всичко в телевизията е шоу.“

„И да задавам едни и същи неудобни въпроси, какво от това? След десетия път ми казват: имаш някаква фиксация тук, стига вече.“

„Не е интересно кой пусна Вальо Топлото от затвора, за да закрива банкови сметки. Интересно е, когато в един ден отказват регистрация на СДС и пускат под гаранция от 2000 лв. педофили, произвеждали порнографски материали с 6-месечни бебета.“

„Всички мълчат. В тази държава никога нищо не се разбира.“

„За различните журналисти тарифите са различни. Но обикновено се съобразяват със способностите на конкретния журналист да разпространи определено нещо до съответния брой хора.“

„У нас няма значение властовият ресурс да имаш достъп до 1 млн. души аудитория, има значение един друг ресурс.“

„Всичко, което се случва по интернет, няма значение за крайния изход от резултатите, защото би стигнала до много малко хора.“

„Не разбирам празната бюлетина. Технологично е важно, но все пак, пред кого и какво се протестира? Или не ходиш и протестираш, или отиваш и все пак даваш гласа си, поне за най-малкото зло.“

„Всички имаме вина, че в България няма гражданско общество!“

„Силно се опасявам, че не знаем за кои избори говорим, когато казваме „след изборите“. Може да се наложи да гласуваме и септември.“

„Може да нямаме гражданско общество, но мисля, че аудиторията има усещане за това кое е истинско.“

* Изказванията може да бъдат изнесени от контекста.

Бого Шопов призова: Пиши срещу това, което не ти харесва

По време на първия от Дните на свободното слово Богомил Шопов предизвика всички блогъри да пишат за нещата, които не им харесват, за да видим какъв ефект ще има протестът ви в интернет. Нека просто изкрещим за своята свобода.
Напишете вашата публикация в блога си и ни изпратете линк на fss.fjmk@gmail.com. Ние ще публикуваме връзка към „изкрещяването“ ви, за да изкажем заедно своето недоволство.

Константин Павлов: Правото на протест и упражняването му е фундаментална човешка свобода

IMG_7119Kонстантин Павлов е един от най-уважаваните блогъри в България, известен и с псевдонима си Комитата. Неговият блог „МАЛКО МИСЪЛ, МАЛКО ИДЕИ…“ често става арена на оживени дискусии по актуални политически теми.Комитата е един от тримата, които стоят зад видеоблога „Пристрастно“, излъчван и по Re:TV. Той е участник в първия от Дните на свободното слово, когато заедно с Богомил Шопов и журналисти ще говори за Свободата в мрежата. Протестът – онлайн и офлайн„.

Ето и интервюто с Комитата, взето специално от Мила Дойчева.

1. Представи се с няколко думи..

Казвам се Константин Павлов, с Интернет се занимавам професионално от 11 години.

2. Има ли свобода на словото в България?

Все още има някаква свобода на словото в България. Искам категорично да разделя свободата на словото в интернет и извън интернет. Извън интернет свободата на словото е силно ограничена и регулирана. Това е много опасно, защото свободата на словото е първото условие за функциониране на демокрацията.

3. Защо протестират хората в България? Не е ли протестът малко примитивен израз на свобода или напротив?

А вие какви непримитивни изрази на свобода познавате? Правото на протест и упражняването му е фундаментална човешка свобода. Да не забравяме, че във всяка демократична държава има протести и то понякога с голяма интензивност. Аз бих стигнал по-нататък, именно мощните протести в развитите демокрации по важните въпроси на развитието на обществото, са една от главните причини за това, че тези държави напредват, а ние кретаме на опашката. Аз бих бил най-щастлив, ако всеки физически годен човек в България защитава правата си чрез протест. Разбира се, преди това трябва да са изчерпани по-културните форми на диалог с властта.

4. Каква роля оказва говоренето в Интернет-пространството за политически и обществени процеси върху реалната политика и изобщо върху реалния свят? Има ли взаимодействие между двете пространства?

Разбира се, има силна връзка и мощно взаимодействие на това което се случва офлайн и онлайн. Пред компютрите не стоят роботи, а хора, които реално съществуват в реалния свят – ходят на работа, пазаруват, движат се из града, така че всяко значимо нещо, което се случва на едното място, почти веднага получава и своята проекция в „другия“ свят.

5. Лично на теб, какво ти дава Интернет?

Интернет ми е дал толкова много, че не бих могъл да го изброя. Аз израснах и живях до 27-годишна възраст в свят без Интернет и, повярвайте ми, вие нямате дори бегла идея за какъв контраст става дума. Не вярвам, че някой от вас може да си представи работно място на специалист с висше образование, където няма никакво значение дали има електричество или няма, или пък че само професионалистите в областта на словото разполагаха с древните механични пишещи машини, а всички останали пишеха на ръка. Нямате идея какво е, просто да нямаш възможност да се добереш до дадена информация с месеци. Направо се учудвам на себе си, как съм съществувал по онова време. Но, слава Богу, вече сме в 21 век и информационната революция е факт.

Илия Троянов: Дойде времето да говорим комунизма

На 12 май в Дните на свободното слово ще си говорим за свободата на словото по време на прехода и преди него. Освен двамата гости – политическите затворници от времето на комунизма Георги Саръиванов и Дянко Марков, ще видим и филм по темата на вероятно най-успешният български писател за последните 10 години Илия Троянов, автор на романа „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Предлагаме ви интервю с Илия Троянов, направено от Петър Добрев, който ще бъде модератр на дискусията във вторник.

Писателят Или­я Троя­нов е ро­ден в Со­фия на 23 ап­рил 1965 г. Се­мей­ство­то му еми­гри­ра през 1971 г. в Гер­ма­ния, къ­де­то по­лу­ча­ва по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще. Завършил е пра­во и ет­но­ло­гия. Живее известно време в Кения, Южна Африка и Индия. Троянов е но­си­тел е на ли­те­ра­тур­ни­те наг­ра­ди „Бер­тел­сман“ (1997) и Ада­лбер­т фон Ша­ми­со (2000), как­то и на Мар­бург­ска­та ли­те­ра­тур­на наг­ра­да (1996), от­ли­чен е с наг­ра­да­та за бе­лет­рис­ти­ка на Лай­пциг­ския панаир на кни­га­та (2006) и с Бер­лин­ска­та наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра (2007). В Бъл­га­рия, за пър­ви път след напуска­не­то й, се връ­ща през 1989 г. Прави сериозни изследвания на българския преход и през 1999г. издава в Германия книгата „Кучешки живот. Революцията менте – 1989“, която този месец излезе и у нас. На български език са още издадени книгите му „По пътя на Ганг“, „Събирачът на светове“, „Номад на четири континента“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. По последното заглавие беше направен филм, който бе представен за първи път този месец на „София филм фест“, където спечели две награди. В програмата на филмовия фестивал участва и документалния филм на Илия Троянов „Напред, но нека никога да не забравяме“, който разказва историята на забравените борци срещу комунизма в България. Филмът беше направен за втората немска национална телевизия ZDF.

Г-н Троянов, и в Германия и във Франция има почти 20-годишни периоди на голямо мълчание след Втората световна война. Почти 20 години след края на тоталитаризма, дойде ли времето и в България да се говори открито за престъпленията на комунизма – с филми и книги като вашите?

Да, смятам, че не само в България, но и в цяла Източна Европа е дошло такова време. Прави ми впечатление, че последната година срещнах повече книги, филми и проекти, и повече хора се свързаха с мене – във връзка с разследване на тъкмо това минало, отколкото през 18-те години преди това. Очевидно в момента има нещо – дали течение, вълна, или нещо по-трайно, но интересът расте и все повече хора се занимават с това минало.

Но ако днес в литературата и киното имаме някакво критично разглеждане на миналото, то в държавния апарат изцяло преобладават кадри на стария режим – Георги Първанов, Сергей Станишев, Георги Пирински и т.н. Може ли така да се върви напред?

Винаги може реално да се върви напред, защото главният закон на властта е, че тя отстъпва, когато има съпротива. Властта е тогава всеобхватна, нахална и нагла, когато съпротивата е слаба. Нещата се променят, когато хората започват да осведомяват, да се организират, по най-скромни начини дори, когато започнат да пишат в Интернет например – там има възможности, които бяха неподозирани доскоро. Знаете какви страхотни трудности има китайското правителство в опитите си да цензурира Интернет. Това са развития, които дават голяма възможност. Въпросът е за гражданското общество, колкото повече то се организира, толкова повече властта се отдръпва. Българският народ още не е разбрал, че трябва да използва факта, че страната е в Европейския съюз. Днес властта не може да се държи така, както преди две години. Сега тя съзнава, че трябва да се съобразява с демократичните правила, както и с другите съюзници. Не може да се държи така нахално както преди. Тези неща трябва да се използват. Има най-различи възможности – формални като Европейския съд в Страсбург, но и медийни, които българският гражданин може да използва, за да добива информация и да протестира пред европейското общество.

Дали обаче България сама може да се справи с наследството на комунизма, след като той не беше осъден в световен мащаб? Както съжалява Владимир Буковски, за комунизма нямаше Нюрнбергски процес…

Това е наистина голям проблем, който трудно ще се реши. В момента няма никаква политическа сила, която да поддъжа нещо като Нюрнбергските процеси. Даже преживяваме обратното явление в най-важната бивша комунистическа страна – Русия, където КГБ отново е на власт, съвсем просто казано. Виждате какво влияние има днес Русия заради суровините и как донякъде Западна Европа зависи от тях. Виждате какви игри играе Русия с Германия и Украйна…За това аз не виждам как там може да се стигне до някакво осъждане. Единствено може по линията на изкуството и науката, по линията на документалистиката – да се направи един медиен Нюрнбергски процес.

Да, но на ниво политика, не се ли опорочава донякъде европейската идея, когато страните от ЕС си партнират с фигури като Първанов и Станишев?

Да, но трябва да се каже, че не всички политици в Европейския съюз си партнират с такива хора. В Зелената партия и в консервативните партии има политици, които са в Европейския парламент и поддържат едно критично разглеждане на миналото. Един от главните проблеми е, че веднага след 89-та, Интернационалът прие Българската комунистическа партия, която вече се беше преименувала на БСП. Така по линия на старите кадри те започнаха да защитават бившия режим и попречиха на едно сериозно разглеждане на комунизма като престъпление срещу човечеството в Европейския парламент. Всички социалдемократи, с които съм говорил, реагират много нервно, когато някой ги попита за престъпленията на комунизма. Аз не разбирам това. Според мен те, ако искаха да защитят някаква идея на социалдемокрацията, би трябвало много рязко да се разграничат от комунистите. Това те не го правят и според мен е истинска мръсотия, но това е положението.

Все пак вярвате ли, че времето и възродения спомен за герои като тези от „Балада за българските герои“, може да излекува българската нация след комунизма?

Фактът, че последните две години срещам много повече млади хора, които задават такива въпроси, показва, че има някакво движение. През 90-те години бях много по-отчаян. Всички хора, когато тогава срещах, ме питаха : „Какво се занимаваш с тези глупости, дай да видим днес как да оцелеем“. Тук двама, там двама, движенията винаги започват скромно. Трябва човек да съзнае, че комунизмът е една грамадна, грамадна машина, която е подтискала българската нация. За мен това е най-зверската система, която изобщо е съществувала в историята на човечеството. Тя очевидно е смазала духа на народа, да го кажем патетично. Дотолкова, че доста по-дълго ще трае едно събуждане, отколкото очаквахме. Но и за пръв път преживяваме нещо такова. В света няма исторически опит как след такъв ужасен тоталитаризъм да се възбуди отново един свободен и достоен дух.